Индекс
Последни снимки
Симон Валсерберг- Флеволанд
Мелиса МакФлай
Еванджелина Нортман
Нериса Ланистър
Тиха, уморена, едва доловима въздишка се отдели от аленочервените устни на Лия. Погледът й се рееше там някъде, из пространството, където тя все още тичаше боса по калните улици на Римини. Очите й, зелени като изумруди, сега бяха осветени от слънцето и добиваха лешников цвят. Но, какво, слънце ли? Та навън бе толкова мрачно от надвисналите над Париж облаци, че човек едва можеше да различи съседната къща. Явно промяната в цвета на очите й бе поради друга причина.. О, да. Лия бе метаморфмаг. И то доста добър метаморфмаг за малкото години, през които бе изучила това изкуство.
Пред нея отново се появи картина от детството й.
Бе малка, на не повече от четири годинки. Тогава имаше дълга, кестенява коса на вълнички, която просто обожаваше. Дори самата й майка, Мари Медичи, й завиждаше за нея. Тя бе с една най-обикновена права, руса коса, каквато можеше да има почти всяка жена. Косата на Лия бе голяма атракция за цялото имение, незнайно защо. Имаше едно момченце, син на някой от работниците, което много обичаше да се закача с Нора. И какво направи един ден? Опита се да подпали ценната й коса. Това не бе никак, ама никак приятно за малката Медичи, и тя бе пощуряла. Тогава не знаеше, че има някакви странни сили в нея, поради простия факт, че родителите й искаха да поизчакат още година-две. Но тя го разбра още в този ден. Бе толкова ядосана на малкия Уилям, че той изхвръкна в дъното на стаята и се удари в стената. Оттогава не я бе закачал, но тя бе изплашена от себе си.
От отворения прозорец задуха силен вятър, носещ приятното ухание на летен дъжд. Червената като кръв коса на Лора се уви около нея, сякаш бе някакъв огън, който да я предпази от бурята. Жената притвори прозореца, но продължи да гледа с празен поглед навън.
Бяха седнали в огромната всекидневна. Баща й, граф Медичи, бе заел обичайното си място пред камината. Двете с майка й седяха срещу него на мекото диванче. По бузите на малкото момиченце се застичаха малки капчици сълзи, устремени право надолу, падайки тежко върху мекия килим. Лия не искаше да повярва това, което току-що й бяха казали. Макар и да изглеждаше напълно нормално, тя не желаеше да го вярва. Имаше достатъчно неприятен живот тук, затворена между четири стени, винаги глезена и винаги изкуствена. А сега на всичкото отгоре - магьосница. Не, това бе просто невъзможно.
Погледът й се насочи към прозореца, откъдето се виждаше как снегът падаше на талази и обгръщаше цялата земя с ледената си обвивка.
- Не!! Няма да отида!! - внезпно изкрещя момиченцето, скочи от канапето и изтича в стаята си. Просна се върху богато украсеното си легло, зарови главичка във възглавниците и заплака. Надали някой щеше да я утеши скоро.
Ослепителна светкавица разряза небето. Нора остана напълно спокойна, макар че ако това се бе случило преди четири години, вероятно щеше да подскочи от уплаха. Но тя се бе променила много.. Дори прекалено много. Преди винаги избухваше, дори някой само да я е настъпил случайно, много лесно се натъжаваше, трудно някой можеше да я успокои.. А сега всичко бе толкова различно. Вероятно дори някой диментор да изскочеше пред прозореца й, тя най-хладнокръвно щеше да насочи пръчката си към него. И какво бе довело до тази драстична промяна в нея..?
Есен. Любимият сезон на Нора. Но този ден бе толкова мрачен, наситен с отрицателни емоции, червенокоската можеше да усети с всяка част на тялото си голямото напрежение, което се бе насъбрало във въздуха. Сякаш всеки миг щеше да се случи нещо. И тогава тя го видя. Беше като призрак, мъгла.. материя. Нещо, което не бе част от този свят, не му принадлежеше, но все пак бе тук, обгърнато в бяла мъгла, плъзгащо се над повърхността на земята, приближаващо към Лора. Тя отстъпваше назад, но то идваше все по-близо и по-близо. Вече я бе обхванал панически страх, когато изведнъж всичко потъна в тишина. Мъглата се разсея и пред червенокоската се появи някакъв мъж, стар, вероятно по-стар и от самия свят, и по-мъдър от всички мъдреци и учени събрани в едно. Той вдигна ръката си и Лия сякаш се изпълни със спокойствие, вече не бе останала никаква следа от притеснението й преди секунди. Странният мъж заговори. Всъщност не бе точно говорене.. Тя чуваше гласа му в съзнанието си, но, вперила очи в него, той въобще не си отваряше устата. "Мило момиче, знай, че ти не си такава, за каквато се мислиш.. Никога не си била най-обикновена магьосница и никога няма да бъдеш.. Приготви се.." И тогава всичко изчезна. Мъглата, старецът, спокойствието, тишината. Лия бе на същото място като преди една минута.. или един час? И нищо не помнеше. Само, че бе сънувала някакъв странен сън..
Нора удари юмрук в масата до нея и вазичката с бялата роза подскочи леко. Мразеше да става така!! Точно когато приемаше нещо, което доскоро й се е струвало странно, се появяваше нещо още по-странно. И на всичкото отгоре нямаше на кой да разчита.. Всичките й приятели я бяха изоставили заради една проста злополука. Бе оцеляла. Всички останали бяха умрели. И затова останалите от приятелите й, тези, които тя смяташе за истински и верни приятели, я отписаха от живота си, казаха си, че тя вече е мъртва за тях. Заради тях Лия почти месец бе в депресия, но след това бе решила, че ще се оправя сама. Та тя бе Медичи, тя винаги можеше да се оправи сама!! Така и реши да отиде в училището за вълшебства "Николас Фламел" в Париж.. И без това винаги бе искала да посети Градът на влюбените. А какво ставаше там, и как изведнъж стана директор, дори и самата Лия нямаше представа. Откакто всички я бяха изоставили, животът й минаваше през очите й, нищо и никой не я интересуваше.. единствено фотографията. Това бе нейната страст, вероятно едно от малкото неща, в които наистина я биваше, и не смяташе да я изоставя.
Поредната светкавица разцепи небето и Нора реши, че вече е време да затваря прозореца. Все пак не искаше дъждът да намокри любимата й рокля.
Цяло име: Елеонора Мари Ромола ди Лоренцо де Медичи
Семейство: майка - Мари ди Ромола; баща - Лоренцо де Медичи // и двамата чистокръвни.
Пръчка: хининово дърво, сърцевина - косми от опашка на сфинкс, 21.5 см
Домашни любимци: сива сиамска котка, Роян; бяла полярна сова, Джем.
на мен ми харесва новата ми прическа.. а на теб?
една малка русалка ви очаква, сър..
да, мога да бъда и много, много лошо момиче.
dancing with the wind.
спящата красавица.
една роза за мен?
отдай се на чувствата си..
огнена красота.
параноя.
ела при мен..
последната зима.
Пред нея отново се появи картина от детството й.
Бе малка, на не повече от четири годинки. Тогава имаше дълга, кестенява коса на вълнички, която просто обожаваше. Дори самата й майка, Мари Медичи, й завиждаше за нея. Тя бе с една най-обикновена права, руса коса, каквато можеше да има почти всяка жена. Косата на Лия бе голяма атракция за цялото имение, незнайно защо. Имаше едно момченце, син на някой от работниците, което много обичаше да се закача с Нора. И какво направи един ден? Опита се да подпали ценната й коса. Това не бе никак, ама никак приятно за малката Медичи, и тя бе пощуряла. Тогава не знаеше, че има някакви странни сили в нея, поради простия факт, че родителите й искаха да поизчакат още година-две. Но тя го разбра още в този ден. Бе толкова ядосана на малкия Уилям, че той изхвръкна в дъното на стаята и се удари в стената. Оттогава не я бе закачал, но тя бе изплашена от себе си.
От отворения прозорец задуха силен вятър, носещ приятното ухание на летен дъжд. Червената като кръв коса на Лора се уви около нея, сякаш бе някакъв огън, който да я предпази от бурята. Жената притвори прозореца, но продължи да гледа с празен поглед навън.
Бяха седнали в огромната всекидневна. Баща й, граф Медичи, бе заел обичайното си място пред камината. Двете с майка й седяха срещу него на мекото диванче. По бузите на малкото момиченце се застичаха малки капчици сълзи, устремени право надолу, падайки тежко върху мекия килим. Лия не искаше да повярва това, което току-що й бяха казали. Макар и да изглеждаше напълно нормално, тя не желаеше да го вярва. Имаше достатъчно неприятен живот тук, затворена между четири стени, винаги глезена и винаги изкуствена. А сега на всичкото отгоре - магьосница. Не, това бе просто невъзможно.
Погледът й се насочи към прозореца, откъдето се виждаше как снегът падаше на талази и обгръщаше цялата земя с ледената си обвивка.
- Не!! Няма да отида!! - внезпно изкрещя момиченцето, скочи от канапето и изтича в стаята си. Просна се върху богато украсеното си легло, зарови главичка във възглавниците и заплака. Надали някой щеше да я утеши скоро.
Ослепителна светкавица разряза небето. Нора остана напълно спокойна, макар че ако това се бе случило преди четири години, вероятно щеше да подскочи от уплаха. Но тя се бе променила много.. Дори прекалено много. Преди винаги избухваше, дори някой само да я е настъпил случайно, много лесно се натъжаваше, трудно някой можеше да я успокои.. А сега всичко бе толкова различно. Вероятно дори някой диментор да изскочеше пред прозореца й, тя най-хладнокръвно щеше да насочи пръчката си към него. И какво бе довело до тази драстична промяна в нея..?
Есен. Любимият сезон на Нора. Но този ден бе толкова мрачен, наситен с отрицателни емоции, червенокоската можеше да усети с всяка част на тялото си голямото напрежение, което се бе насъбрало във въздуха. Сякаш всеки миг щеше да се случи нещо. И тогава тя го видя. Беше като призрак, мъгла.. материя. Нещо, което не бе част от този свят, не му принадлежеше, но все пак бе тук, обгърнато в бяла мъгла, плъзгащо се над повърхността на земята, приближаващо към Лора. Тя отстъпваше назад, но то идваше все по-близо и по-близо. Вече я бе обхванал панически страх, когато изведнъж всичко потъна в тишина. Мъглата се разсея и пред червенокоската се появи някакъв мъж, стар, вероятно по-стар и от самия свят, и по-мъдър от всички мъдреци и учени събрани в едно. Той вдигна ръката си и Лия сякаш се изпълни със спокойствие, вече не бе останала никаква следа от притеснението й преди секунди. Странният мъж заговори. Всъщност не бе точно говорене.. Тя чуваше гласа му в съзнанието си, но, вперила очи в него, той въобще не си отваряше устата. "Мило момиче, знай, че ти не си такава, за каквато се мислиш.. Никога не си била най-обикновена магьосница и никога няма да бъдеш.. Приготви се.." И тогава всичко изчезна. Мъглата, старецът, спокойствието, тишината. Лия бе на същото място като преди една минута.. или един час? И нищо не помнеше. Само, че бе сънувала някакъв странен сън..
Нора удари юмрук в масата до нея и вазичката с бялата роза подскочи леко. Мразеше да става така!! Точно когато приемаше нещо, което доскоро й се е струвало странно, се появяваше нещо още по-странно. И на всичкото отгоре нямаше на кой да разчита.. Всичките й приятели я бяха изоставили заради една проста злополука. Бе оцеляла. Всички останали бяха умрели. И затова останалите от приятелите й, тези, които тя смяташе за истински и верни приятели, я отписаха от живота си, казаха си, че тя вече е мъртва за тях. Заради тях Лия почти месец бе в депресия, но след това бе решила, че ще се оправя сама. Та тя бе Медичи, тя винаги можеше да се оправи сама!! Така и реши да отиде в училището за вълшебства "Николас Фламел" в Париж.. И без това винаги бе искала да посети Градът на влюбените. А какво ставаше там, и как изведнъж стана директор, дори и самата Лия нямаше представа. Откакто всички я бяха изоставили, животът й минаваше през очите й, нищо и никой не я интересуваше.. единствено фотографията. Това бе нейната страст, вероятно едно от малкото неща, в които наистина я биваше, и не смяташе да я изоставя.
Поредната светкавица разцепи небето и Нора реши, че вече е време да затваря прозореца. Все пак не искаше дъждът да намокри любимата й рокля.
Цяло име: Елеонора Мари Ромола ди Лоренцо де Медичи
Семейство: майка - Мари ди Ромола; баща - Лоренцо де Медичи // и двамата чистокръвни.
Пръчка: хининово дърво, сърцевина - косми от опашка на сфинкс, 21.5 см
Домашни любимци: сива сиамска котка, Роян; бяла полярна сова, Джем.
на мен ми харесва новата ми прическа.. а на теб?
една малка русалка ви очаква, сър..
да, мога да бъда и много, много лошо момиче.
dancing with the wind.
спящата красавица.
една роза за мен?
отдай се на чувствата си..
огнена красота.
параноя.
ела при мен..
последната зима.
Последната промяна е направена от Лия Медичи на Нед Юли 17, 2011 10:11 am; мнението е било променяно общо 1 път
