Най-близкото езеро до училището не бе нищо особено - просто една по-голяма локвичка, заобиколена от двайсетина дървета, които правеха хубава сянка през горещите летни дни. Учениците го посещаваха главно през междучасията, колкото набързо да си напишат домашното за следващия час, или пък да си побъбрят с приятели. Ако решите да влизате в него, по-добре недейте - не се знае какво може да ви се лепне за крака.
Като за начало това ви се струва не особено интересно, но спокойно. Ако ви се отделят час-два ходене през гори, камъни и блата, може и да стигнете до доста по-красивото езеро, наричано още "Езерото на мечтите". Тези, които успяваха да се доберат до него, можеха да се насладят на всичката красота, която то съдържаше в себе си, а също така и да поплават с лодка. Езерото бе повече от огромно, и най-красивата гледка бе, когато слънцето залязваше. Тогава то сякаш се потапяше във водата, угасваше лека-полека, докато накрая мракът не надделееше и звездите засипваха повърхността на езерото.
Като за начало това ви се струва не особено интересно, но спокойно. Ако ви се отделят час-два ходене през гори, камъни и блата, може и да стигнете до доста по-красивото езеро, наричано още "Езерото на мечтите". Тези, които успяваха да се доберат до него, можеха да се насладят на всичката красота, която то съдържаше в себе си, а също така и да поплават с лодка. Езерото бе повече от огромно, и най-красивата гледка бе, когато слънцето залязваше. Тогава то сякаш се потапяше във водата, угасваше лека-полека, докато накрая мракът не надделееше и звездите засипваха повърхността на езерото.