Nicholas Flamel School Of Wizardry
Здравейте и добре дошли в нашия форум!! [: Щом веднъж сте го отворили, повярвайте ми, няма да останете разочаровани. Единственото, което трябва да направите, е да се регистрирате и вашата забава ще започне на момента. ^^ Приятно прекарване, бъдещи магьосничета. [;

Join the forum, it's quick and easy

Nicholas Flamel School Of Wizardry
Здравейте и добре дошли в нашия форум!! [: Щом веднъж сте го отворили, повярвайте ми, няма да останете разочаровани. Единственото, което трябва да направите, е да се регистрирате и вашата забава ще започне на момента. ^^ Приятно прекарване, бъдещи магьосничета. [;
Nicholas Flamel School Of Wizardry
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Nicholas Flamel School Of Wizardry

.. мястото, където мечтите ви се сбъдват.

Вход

Забравих си паролата!



Екип на форума
Лия Медичи down by the lake. 850bb01c9f000ff8 Симон Валсерберг- Флеволанд down by the lake. 0022222314b3de29 Мелиса МакФлай down by the lake. 0082b0e3b3422820 Еванджелина Нортман down by the lake. 821714c006927f47 Нериса Ланистър down by the lake. 177b97c4d0d57543

You are not connected. Please login or register

down by the lake.

3 posters

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1down by the lake. Empty down by the lake. Нед Юли 10, 2011 1:05 pm

Лия Медичи

Лия Медичи
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие

Най-близкото езеро до училището не бе нищо особено - просто една по-голяма локвичка, заобиколена от двайсетина дървета, които правеха хубава сянка през горещите летни дни. Учениците го посещаваха главно през междучасията, колкото набързо да си напишат домашното за следващия час, или пък да си побъбрят с приятели. Ако решите да влизате в него, по-добре недейте - не се знае какво може да ви се лепне за крака.
Като за начало това ви се струва не особено интересно, но спокойно. Ако ви се отделят час-два ходене през гори, камъни и блата, може и да стигнете до доста по-красивото езеро, наричано още "Езерото на мечтите". Тези, които успяваха да се доберат до него, можеха да се насладят на всичката красота, която то съдържаше в себе си, а също така и да поплават с лодка. Езерото бе повече от огромно, и най-красивата гледка бе, когато слънцето залязваше. Тогава то сякаш се потапяше във водата, угасваше лека-полека, докато накрая мракът не надделееше и звездите засипваха повърхността на езерото.

http://house-of-the-night.forumotion.com

2down by the lake. Empty Re: down by the lake. Съб Авг 06, 2011 2:54 pm

Таря Тайтейлилан

Таря Тайтейлилан
Музика
Музика

Таря се запъти към езерото веднага щом остави куфарите си в училището. Мина през малка част от гората и понеже се стъмваше все повече, тя се чувстваше все по-спокойна.
Накрая стигна до езерото. Помисли си, че всеки друг би спрял, изумен от невероятната му красота. Тя също оцени гледката, но през очите на момиче, живеещо в страна с 60 000 езера - буквално. Така че не се впечатляваше толкова лесно.
Отпусна се изящно на земята край водите на огромното езеро. Дори си позволи да се излегне, макар да се чувстваше малко некомфортно, сякаш някой я гледаше и всички момичета по света, на които беше идол, щяха да се разочароват от нея.
При мисълта за кариерата си въздъхна блажено. Знаеше, че французите почти не слушат музика, която идва от чужбина, така че тук едва ли някой щеше да я разпознае. Бе идвала на концерти във Франция само веднъж-два пъти и в училището нямаше да има възклицания от типа на "О, боже, ти да не си Таря Тайтейлилан?!" и тем подобни. Почувства се донякъде свободна.
Чувстваше се сравнително удобно на седемсантиметровите си токове, които обуваше заради неособено внушителната си височина от 1,67 м. Роклята й - червена, с широка свободно падаща пола и пристегнат корсет - бе абсурдна за момиче, сега със среднокестенява коса, излегнато до горско езеро, но беше от обичайния й гардероб. Опита се да си напомни, че сега никой няма да я нарича "финландската прима", "финландската суперзвезда" или каквото и да е от този тип, но някак си това беше нейният стил - или помпозни панталони, ризи и обувки в ежедневието, или подобни рокли, каквито всяка жена би искала. Таря смутено си спомни, че корсетите бяха едва ли не наложителни по концертите и фотосесиите- или поне според нея бяха твърдо задължителни - заради неособено дъхоспиращите й физически дадености.
Отклони мислите си от тази тема, най-вече защото само си разваляше настроението, пък и нямаше смисъл да се терзае. Имаше си по-наложителни проблеми...
Чу тих шум зад себе си.
Обърна се с бързината на елен и дългите й светлокестеняви коси последваха жеста. Изящните й тънки пръсти леко притеснено проследиха извивката на талията й, след това тя се подпря на топлата земя. Точно в момента бе накъдрила леко косата си, която беше природно права, и изглеждаше много по-млада от своите 24 години.
Не каза нищо, но кафявите й очи леко подозрително обходиха спускащия се мрак, когато една фигура се появи иззад дърветата...

http://mia-zeklos.deviantart.com/

3down by the lake. Empty Re: down by the lake. Съб Авг 06, 2011 3:13 pm

Нериса Ланистър

Нериса Ланистър
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс

Плана с братовчедка ми се развали. Щяхме да отидем на полянката и да наваксаме години, през които не сме се познавали, но вместо това се разделихме и всяка от нас тръгна в различна посока.
Вървях с котешка походка до брега на езерото, когато сързях женска фигура, вероятно на жена, която се беше излегнала на половина на тревата. Тя имаше медено - руса коса, която можеше да се види, дори ако беше тъмно като в рог. Сякаш излъчваше собствена светлина. И тогава я разпознах.
Доближих се повече и огледах лицето й по - добре. Да, това наистина беше тя.
- Скандинавският славей. - промълвих внезапно, като знаех, че тя ме е чула. Моят идол, любимата ми финландска певица - Таря-Сузанна Татейлилан. Бях ходила на концертите й стотици пъти, макар че тя не бе идвала кой знае колко много в Англия, затова, щом чуех, че тя има концерт, веднага молех родителите си да отидем в определената държава.
Тръснах глава, за да спра размисъла, и седнах на тревата, като не спирах да гледам към нея.
- Вие сте... вие сте... - преглътнах, за да успокоя гласа си и продължих да говоря. - Вие сте Таря Татейлилан. Не мога да повярвам. Та вие сте легенда и моят идол. О, Боже, обожавам музиката ви. Всъщност, аз съм наполовина финландка. Не, не на половина, а по - голямата част от мен е финландска. - усмихнах се искрено. - Извинете, не ви се представих. Аз съм Нериса Ланистър и съм ученичка в училището за вълшебство и магия Николас Фламел. А вие какво правите тук? - попитах, надявайки се, че не любопитствам прекалено много.

4down by the lake. Empty Re: down by the lake. Съб Авг 06, 2011 3:21 pm

Таря Тайтейлилан

Таря Тайтейлилан
Музика
Музика

Реакцията на Таря след представянето на момичето беше най-абсурдната за една световно известна певица.
Бузите й пламнаха от смущение.
Усмихна се леко, като помаха на непознатото момиче.
- Същата. Ъм... благодаря ти. Радвам се, че... - замлъкна, без да знае как да се изрази. - ...че музиката ми ти харесва. - супер. Това беше най-идиотската реплика в историята. Обикновено не звучеше толкова тъпо, когато беше подготвена да говори с пощурели фенове. - Приятно ми е да се запознаем, Нериса.
Опита се да не се смущава още повече от "всеки-момент-ще-припадна" реакцията на момичето след последните й думи.
За миг се зачуди какво би се случило с Нериса, ако се окажеше, че Таря е човек и младата ученичка бе разкрила тайната на училището. Защото едва ли това момиче би подозирало, че любимата й певица е магьосница.
Но все пак нямаше какво да увърта, така че реши да хвърли бомбата - изведнъж, така че да стане по-бързо и с по-малко шок.
- Хм, всъщност аз... ще ви преподавам Музика - пеене, китара, пиано, такива неща... - замълча, за да овладее накъсаното си дишане. - Аз също съм... като вас. Магьосница.
Това беше думата, от която гърлото й пресекваше от месеци насам. Магьосница. Трябваше най-сетне да преглътне, че е това.
Отново се усмихна, едва доловимо.
- Предполагам, че това едва ли е нещо, което си очаквала да чуеш от идола си. - засмя се тихо, с подчертано черно чувство за хумор в гласа...

http://mia-zeklos.deviantart.com/

5down by the lake. Empty Re: down by the lake. Съб Авг 06, 2011 4:43 pm

Нериса Ланистър

Нериса Ланистър
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс

Не биваше да се държа по този начин пред Таря. Все пак, тя бе световноизвестна певица и едва ли ще й хареса, ако взема да й коленица.
Щом чух последните й думи, веднага прекъснах мисловната си тирада и се усмихнах искрено. Отново.
- Много се радвам, наистина. Ще бъде страхотно, ако вие ни преподавате. Знам, че имате невероятен талант и можете да предразположите учениците си. Повярвайте ми, те ще бъдат много. Повечето не са французи и много обичат музиката. Не че французите не я обичат. - извадих от джоба на бялата си жилетка всякаквовкусовите бонбони и ги отворих.
- Искате ли? - попитах, но не почаках да ми отговори, а й дадох половината от кутийката, като самата аз лапнах едно, което беше с вкус на ягода.
В момента радостта ми бе огромна. Днес срещнах хора, които са наистина важни за мен - първо, братовчедка ми, а сега Таря.
- Между другото, казах ви, че ще уча в магьосническото училище, защото много добре зная каква сте - и вие сте такава като мен, макар и с нечиста кръв, в което няма нищо лошо. Поне според мен и моето семейство. Повечето чистокръвни мразят мъгълокръвните магьосници. - направих гримаса, която показваше, че това хич не ми допада.
- Магьосниците могат да разпознаят мъгълите от магичните хора. - смених бързо темата, защото мразех да говоря за чистокръвни и мъгълокръвни. Всички са магьосници, независимо с каква кръв.
- Наистина много се радвам, че невероятно сопрано като вас ще ни преподава по музика. Кой знае, може би ще тръгна по вашите стъпки. Сега ще прозвуча малко егоистично, но винаги съм знаела, че имам невероятен глас, главно, защото винаги са ми го казвали. - усмихнах се приятелски. Явно вълнението ми от срещата с моя идол бе изчезнала. Естествено, все още се радвах, но не го показвах чак толкова много.

6down by the lake. Empty Re: down by the lake. Съб Авг 06, 2011 7:06 pm

Таря Тайтейлилан

Таря Тайтейлилан
Музика
Музика

Усмихнах й се приветливо; вече се бях отпуснала. Това не беше като случайните срещи с фенове по улицата, нито като Meet & Greet срещите, които ми осигуряваха преди коцертите. Разговора бе съвсем спонтанен и това ми харесваше. Беше хубаво поне веднъж от шест години насам да спра да се държа като кралицата на Скандинавия и да бъда просто Таря, момиче като всички други.
- Значи магьосниците се различават от... мъгълите. - промълвих, след което отново се усмихнах. - Извинявай, просто още не мога да свикна с това. С дарбите си, с постоянните проявления, с всичко... Хубавото е, че когато от време на време някои от способностите просто "избухват" от мен на концерт... ами, нека да кажем, че съм певица, от която хората могат да очакват изненади по време на шоуто, така че никой не го вижда каквото е. Пък и хората имат невероятна дарба да се самозалъгват.
Замълчах за кратко, докато размишлявах върху следващите й думи, после пак проговорих:
- Дойдох тук да ви преподавам, защото исках да оставя частица от себе си в магическия свят. Нали разбираш, да обуча младите магьосници на нещата, които знам. Полезно е и за мен, и за учениците ми. - отново замлъкнах. - А колкото до гласа ти.. разбирам как се чувстваш. Същото беше и с мен, когато бях в гимназията, макар че ти още не си стигнала до там... Както и да е, и аз разбирах таланта, който имах. В това няма нищо грешно. Хубаво е човек да вярва в способностите си... - с леко нереално усещане, осъзнах, че момичето, с което говорех, беше с 11 години по-малко от мен. Внезапно отново се притесних. Текстовете бяха прекалено цинични, прекалено горчиви, макар и свързани с любовта и нещата от живота, за да ги слуша толкова малко момиче. Да не говорим за повечето фотосесии... Нямаше нищо откровено провокативно, но предостатъчно, за да се загрижа, сякаш ми е дъщеря, че е прекалено млада, за да слуша и вижда това.
- Хм... - започнах, неудобстовот ми леко се беше върнало. Не знаех как да задам въпроса си. Накрая се реших и поех дълбоко дъх. - Ъм, Нериса, колко мои... албума си чувала? - от общо три албума и четири сингъла се надявах да каже "един", но нямах навик да вярвам на късмета си...

http://mia-zeklos.deviantart.com/

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите