Индекс
Последни снимки
Симон Валсерберг- Флеволанд
Мелиса МакФлай
Еванджелина Нортман
Нериса Ланистър
Чудите се каква е историята на това мистично училище..? Не се боите, ще я разберете само след няколко мига. А дори може би ще я усетите..
Париж, Франция, 1349 година. Стогодишната война е в разгара си, всеки се опитва да спаси държавата си, но едно малко общество, смятано от простолюдието за секта, има много по-важни дела от войната. Те са преживели не една и не две войни и точно тази никак не ги притеснява. Но преди почти пет години си били поставили за цел да построят училище. Не какво да е училище - училище, в което да се обучават неопитните магьосници, и от което да излизат готови за нови битки с черната магия. Идеята дошла от Николас Фламел - известен като алхимикът, който търсел Философския камък. Е, така и не го намерил, но заедно с помощта и знанията на своите приятели и съпруга - Перенел, Жак Сатие, Морис Дебюси и Луи Тайлфер. построил така мечтаното училище. Строежът не бил лесен - били му нужни много работници, много пари и много труд, но въпреки всичко след седем години желаното училище било завършено. И петимата били велики магьосници, които, разбира се, желаели техните бъдещи ученици да бъдат защитени от всичко - от черната магия, от простолюдието, от магически чудовища. Те решили да обединят силите си и всеки използвал своите дарби, за да поставят заклинания над училището и то да бъде напълно защитено. Като за черешка на тортата, поставили и невидима стена, която никой немагьосник не можел да премине, дори не можел да види училището. За простото око на мястото на сградата имало единствено бурени, дървета и пустош.
На 13. септември 1352 година училището, носещо името на създателя си, за първи път отворило врати за учениците. Те не били много - нямали и двеста. Но въпреки всичко били нещо като за начало. Все още не всички магьосници знаели за това училище, но и за това имало време.
Първите посетители на "Николас Фламел" били очаровани от това, което виждали пред себе си, и нямали търпение да започнат годината. Учителите не били повече от десет, макар че имало дванайсет предмета, но и те били трудни за намиране.
В началото всичко вървяло прекрасно, учениците учели, учителите преподавали, а петимата създатели едновременно управлявали училището. Но всичко хубаво си има край. Отначало Дебюси започнал да страни от останалите четирима - той искал всички ученици да са напълно чистокръвни и да не приемат никакви деца, на които единият родител е обикновен човек. Другите не били съгласни с него и той трябвало да се примири. Но Морис бил труден характер и не се предавал така лесно. Затова предложил на останалите четирима да направят нещо като две части на училището - едните да са чистокръвни, другите - не. Това било по-приемливо и решили така да направят. Но, разбира се, все трябва да има някой недоволен. Сатие решил, че така децата ще са прекалено разделени, все едно да ги разделят на бели и черни хора. По неговата логика тогава трябвало да има и жълти.. тоест да има и още един дом - за тези, които са най-умните и се отличават от останалите. Тогава се изправил и Фламел и заявил, че тогава трябвало да се отделят и тези ученици, които са най-смели и биха дали всичко, само за да спасят близките си. И на Тайлфер му останало само едно - да поиска онези, които нямат никакви претенции за каквото и да било да бъдат разделени от другите. Така се появили четирите дома на училището, всеки кръстен на своя създател - Фламел, домът за смелите и дръзките; Сатие, домът на най-умните и мъдри; Тайлфер, домът на почтените, лоялните и упоритите, и накрая - Дебюси, домът за гордите, лукавите и чистокръвните магьосничета.
От този ден нататък децата били разделени, имали си отделни стаи, в които учели, имало състезания между домовете и каквото още се сетите.
След смъртта на петимата създатели, ги наследявал по един директор, който бил избиран малко преди да почине предишния. И така до днешни дни, когато училището все още стои скрито от хорските погледи почти в центъра на Париж и продължава да обучава все повече и повече френски магьосници.
Париж, Франция, 1349 година. Стогодишната война е в разгара си, всеки се опитва да спаси държавата си, но едно малко общество, смятано от простолюдието за секта, има много по-важни дела от войната. Те са преживели не една и не две войни и точно тази никак не ги притеснява. Но преди почти пет години си били поставили за цел да построят училище. Не какво да е училище - училище, в което да се обучават неопитните магьосници, и от което да излизат готови за нови битки с черната магия. Идеята дошла от Николас Фламел - известен като алхимикът, който търсел Философския камък. Е, така и не го намерил, но заедно с помощта и знанията на своите приятели и съпруга - Перенел, Жак Сатие, Морис Дебюси и Луи Тайлфер. построил така мечтаното училище. Строежът не бил лесен - били му нужни много работници, много пари и много труд, но въпреки всичко след седем години желаното училище било завършено. И петимата били велики магьосници, които, разбира се, желаели техните бъдещи ученици да бъдат защитени от всичко - от черната магия, от простолюдието, от магически чудовища. Те решили да обединят силите си и всеки използвал своите дарби, за да поставят заклинания над училището и то да бъде напълно защитено. Като за черешка на тортата, поставили и невидима стена, която никой немагьосник не можел да премине, дори не можел да види училището. За простото око на мястото на сградата имало единствено бурени, дървета и пустош.
На 13. септември 1352 година училището, носещо името на създателя си, за първи път отворило врати за учениците. Те не били много - нямали и двеста. Но въпреки всичко били нещо като за начало. Все още не всички магьосници знаели за това училище, но и за това имало време.
Първите посетители на "Николас Фламел" били очаровани от това, което виждали пред себе си, и нямали търпение да започнат годината. Учителите не били повече от десет, макар че имало дванайсет предмета, но и те били трудни за намиране.
В началото всичко вървяло прекрасно, учениците учели, учителите преподавали, а петимата създатели едновременно управлявали училището. Но всичко хубаво си има край. Отначало Дебюси започнал да страни от останалите четирима - той искал всички ученици да са напълно чистокръвни и да не приемат никакви деца, на които единият родител е обикновен човек. Другите не били съгласни с него и той трябвало да се примири. Но Морис бил труден характер и не се предавал така лесно. Затова предложил на останалите четирима да направят нещо като две части на училището - едните да са чистокръвни, другите - не. Това било по-приемливо и решили така да направят. Но, разбира се, все трябва да има някой недоволен. Сатие решил, че така децата ще са прекалено разделени, все едно да ги разделят на бели и черни хора. По неговата логика тогава трябвало да има и жълти.. тоест да има и още един дом - за тези, които са най-умните и се отличават от останалите. Тогава се изправил и Фламел и заявил, че тогава трябвало да се отделят и тези ученици, които са най-смели и биха дали всичко, само за да спасят близките си. И на Тайлфер му останало само едно - да поиска онези, които нямат никакви претенции за каквото и да било да бъдат разделени от другите. Така се появили четирите дома на училището, всеки кръстен на своя създател - Фламел, домът за смелите и дръзките; Сатие, домът на най-умните и мъдри; Тайлфер, домът на почтените, лоялните и упоритите, и накрая - Дебюси, домът за гордите, лукавите и чистокръвните магьосничета.
От този ден нататък децата били разделени, имали си отделни стаи, в които учели, имало състезания между домовете и каквото още се сетите.
След смъртта на петимата създатели, ги наследявал по един директор, който бил избиран малко преди да почине предишния. И така до днешни дни, когато училището все още стои скрито от хорските погледи почти в центъра на Париж и продължава да обучава все повече и повече френски магьосници.
