Индекс
Последни снимки
Симон Валсерберг- Флеволанд
Мелиса МакФлай
Еванджелина Нортман
Нериса Ланистър
Когато Ego превключи в режим писане, получаваме не само разкази, а и стихчета и най-различни видове проза.
Сега поствам едно от любимите си - Когато свириш. Посветено на всички музиканти и наситено с невъобразимо странна образност. Не ме съдете, ако ви се наложи да прочетете няколко пъти, докато го разберете ^^
Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си в своя собствен свят. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш, и бомба да падне до теб, ти няма да разбереш, няма да чуеш, защото единствена за теб в този момент си остава вечно музиката.
Ти делиш еднаква страст с мен, и от първия онзи ден, в който те зърнах да свириш, седнал на маса в стола на наш`то училище, още от тогава си спомням колко неуместно и неудобно се чуствах да стоя просто ей така и да те гледам, не разбирах непукизма и несподелянето на моите чуства от тези около теб. Те просто не разбираха, не усещаха, колко интимен всъщност бе този момент, принадлежащ само на теб и на нея.
А тя пееше с прекрасен глас изпод силните ти пръсти, тя окриляше тоя мрак навън и караше мъглата да блети като щастие. Тя пробуди в мен преклонен захлас, аз исках да стана като нея...
Аз исках да мога с моя глас и моя любовник да покажа на света онова, което и аз и ти усещаме, щом нашите любовници отново попаднеха под ръцете ни и с прекрасни гласове пленяваха душите ни. Желаех някой ден да бъда поканена, част от този тъй интимен момент, момент, в който тя е единствената и ти си единствен за нея.
Чудех се, от тогава, та чак досега, би ли искал и ти, както аз, да бъдеш поканен свидетел на любенето ми с моя любим, да бъдеш ти част от тази моя магия, да наблюдаваш, да слушаш как аз, малка и пряма, с любов дарявам свойто пиано?
Различни са ни инструментите, и? Ти имаш нужда от нея, както аз от него, ние и двама споделяме тази любов, любов към дървото и струните, които ни дават живот.
Finis
Посветено на Слънцето, т.е. моя най-добър приятел, който е китарист, това съчинение е... ами вие кажете ^^
Ако ви харесва, пишете - ще кача още. Ако имате някакви въпроси/забележки/мнения към това ^, пак пишете тук
П.П.: Ego на латински е Аз. ^^
П.П.П.: Spero autem quod esset bonum е латинския еквивалент на 'Hope you enjoyed!'
Сега поствам едно от любимите си - Когато свириш. Посветено на всички музиканти и наситено с невъобразимо странна образност. Не ме съдете, ако ви се наложи да прочетете няколко пъти, докато го разберете ^^
Когато свириш
На Слънцето
На Слънцето
Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си в своя собствен свят. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш, и бомба да падне до теб, ти няма да разбереш, няма да чуеш, защото единствена за теб в този момент си остава вечно музиката.
Ти делиш еднаква страст с мен, и от първия онзи ден, в който те зърнах да свириш, седнал на маса в стола на наш`то училище, още от тогава си спомням колко неуместно и неудобно се чуствах да стоя просто ей така и да те гледам, не разбирах непукизма и несподелянето на моите чуства от тези около теб. Те просто не разбираха, не усещаха, колко интимен всъщност бе този момент, принадлежащ само на теб и на нея.
А тя пееше с прекрасен глас изпод силните ти пръсти, тя окриляше тоя мрак навън и караше мъглата да блети като щастие. Тя пробуди в мен преклонен захлас, аз исках да стана като нея...
Аз исках да мога с моя глас и моя любовник да покажа на света онова, което и аз и ти усещаме, щом нашите любовници отново попаднеха под ръцете ни и с прекрасни гласове пленяваха душите ни. Желаех някой ден да бъда поканена, част от този тъй интимен момент, момент, в който тя е единствената и ти си единствен за нея.
Чудех се, от тогава, та чак досега, би ли искал и ти, както аз, да бъдеш поканен свидетел на любенето ми с моя любим, да бъдеш ти част от тази моя магия, да наблюдаваш, да слушаш как аз, малка и пряма, с любов дарявам свойто пиано?
Различни са ни инструментите, и? Ти имаш нужда от нея, както аз от него, ние и двама споделяме тази любов, любов към дървото и струните, които ни дават живот.
Finis
Посветено на Слънцето, т.е. моя най-добър приятел, който е китарист, това съчинение е... ами вие кажете ^^
Ако ви харесва, пишете - ще кача още. Ако имате някакви въпроси/забележки/мнения към това ^, пак пишете тук
Spero autem quod esset bonum!
П.П.: Ego на латински е Аз. ^^
П.П.П.: Spero autem quod esset bonum е латинския еквивалент на 'Hope you enjoyed!'
си имаме вътрешна шегичка "отивам да правя любов", "отивам да изнасилвам китарата", "ше се отдавам на плътски удоволствия", "отивам да се полюбя с любимия/любимата" и всякакви подобни, всъщност означават "отивам да свиря на пианото/китарата" (е, пианото само в моя случай). Просто свиренето, при някои хора, в един даден момент може да даде такова удовоствие, равностойно на сексуалното, но доста обвързано с духа.
)