Nicholas Flamel School Of Wizardry
Здравейте и добре дошли в нашия форум!! [: Щом веднъж сте го отворили, повярвайте ми, няма да останете разочаровани. Единственото, което трябва да направите, е да се регистрирате и вашата забава ще започне на момента. ^^ Приятно прекарване, бъдещи магьосничета. [;
Nicholas Flamel School Of Wizardry

.. мястото, където мечтите ви се сбъдват.

Вход

Забравих си паролата!



Екип на форума
Лия Медичи Симон Валсерберг- Флеволанд Мелиса МакФлай Еванджелина Нортман Нериса Ланистър

You are not connected. Please login or register

Това, което става...

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Това, което става... on Сря Авг 10, 2011 3:22 pm

Виолет Невърленд

avatar
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Когато Ego превключи в режим писане, получаваме не само разкази, а и стихчета и най-различни видове проза.
Сега поствам едно от любимите си - Когато свириш. Посветено на всички музиканти и наситено с невъобразимо странна образност. Не ме съдете, ако ви се наложи да прочетете няколко пъти, докато го разберете ^^

Когато свириш
На Слънцето

Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си в своя собствен свят. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш, и бомба да падне до теб, ти няма да разбереш, няма да чуеш, защото единствена за теб в този момент си остава вечно музиката.
Ти делиш еднаква страст с мен, и от първия онзи ден, в който те зърнах да свириш, седнал на маса в стола на наш`то училище, още от тогава си спомням колко неуместно и неудобно се чуствах да стоя просто ей така и да те гледам, не разбирах непукизма и несподелянето на моите чуства от тези около теб. Те просто не разбираха, не усещаха, колко интимен всъщност бе този момент, принадлежащ само на теб и на нея.
А тя пееше с прекрасен глас изпод силните ти пръсти, тя окриляше тоя мрак навън и караше мъглата да блети като щастие. Тя пробуди в мен преклонен захлас, аз исках да стана като нея...
Аз исках да мога с моя глас и моя любовник да покажа на света онова, което и аз и ти усещаме, щом нашите любовници отново попаднеха под ръцете ни и с прекрасни гласове пленяваха душите ни. Желаех някой ден да бъда поканена, част от този тъй интимен момент, момент, в който тя е единствената и ти си единствен за нея.
Чудех се, от тогава, та чак досега, би ли искал и ти, както аз, да бъдеш поканен свидетел на любенето ми с моя любим, да бъдеш ти част от тази моя магия, да наблюдаваш, да слушаш как аз, малка и пряма, с любов дарявам свойто пиано?
Различни са ни инструментите, и? Ти имаш нужда от нея, както аз от него, ние и двама споделяме тази любов, любов към дървото и струните, които ни дават живот.

Finis


Посветено на Слънцето, т.е. моя най-добър приятел, който е китарист, това съчинение е... ами вие кажете ^^
Ако ви харесва, пишете - ще кача още. Ако имате някакви въпроси/забележки/мнения към това ^, пак пишете тук Razz
Spero autem quod esset bonum!

П.П.: Ego на латински е Аз. ^^
П.П.П.: Spero autem quod esset bonum е латинския еквивалент на 'Hope you enjoyed!' bounce

Вижте профила на потребителя

2 Re: Това, което става... on Сря Авг 10, 2011 8:40 pm

Лия Медичи

avatar
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Такам. Първо за разказа. Или каквото е там. :Д Мнооого ми харесва, само към края вече не разбрах това с интимните неща, с каненето, с любенето.. ;дд Но ми харесва. Особено в началото, понеже е по-простичко. ;д
И второ. За правописа. ;д Ще ти поправя мнението, че имаш там разни грешчици от бързане. Rolling Eyes


_________________
It seems
that no matter how hard I try
I can never break out of this life..
And it's so hard
to look you in the eye,
as I stand there and deny,
telling you things that
we both know are lies..
All I want is to stand on my own, if I can..
To be free.
To be me.
To live in.
To make my own reality.
Do you understand what I mean?
Вижте профила на потребителя http://house-of-the-night.forumotion.com

3 Re: Това, което става... on Чет Авг 11, 2011 5:56 pm

Виолет Невърленд

avatar
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Ммм... грешките не са толкоз от бързане, колкото е слепота... ноо, колкото и да търся, не ги намирам -.- Ще съм ти благодарна, ако ги оправищ.

Колкото до втората част.
С г-н Слънцето Laughing си имаме вътрешна шегичка "отивам да правя любов", "отивам да изнасилвам китарата", "ше се отдавам на плътски удоволствия", "отивам да се полюбя с любимия/любимата" и всякакви подобни, всъщност означават "отивам да свиря на пианото/китарата" (е, пианото само в моя случай). Просто свиренето, при някои хора, в един даден момент може да даде такова удовоствие, равностойно на сексуалното, но доста обвързано с духа.
Както се казва, още от първия път, когато го видях да свири, се почуствах неудобно да съм там без покана, защото по лицето и жестовете му личеше, че това е личен момент, който може да се сравни с... прегръдката на майка и новородено. Е, естествено, и той като мен изпълнява на сцена, но жестикулацията става различна, очите остават отворени, в този свят... чуството е друго.
Идеята на поканата е, че исках той да ме почуства достатъчно близка, че да е готов да остане напълно беззащитен пред мен, пренесен духом в друг свят, и ако успее, и мен да ме отведе там. И другото, дали той би искал, би ли се чуствал удобно и на място, когато аз и моя "любовник" - пианото (и китарата в дадени моменти), сътворяваме свят, който само ако пожелая от сърцето си, и той (приятеля ми) ще види.

Надявам се да съм обяснила ясно, ако не... кажи, може да помоля някой да ми помогне да обясня Laughing

П.П.: Не мога да не ти се похваля - той сам ми се бута понякога да ми посвири... ама онова, прочуственото, което той е писал, и е лично... любене с китарата. bounce ^^

Вижте профила на потребителя

4 Re: Това, което става... on Чет Авг 11, 2011 9:00 pm

Лия Медичи

avatar
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Така обяснено вече го разбрах. Знаех си, че е нещо подобно, ама не схващах какво точно. :Д
Иначе, аз грешките вече ти ги оправих, затова не намираш такива. ;д


_________________
It seems
that no matter how hard I try
I can never break out of this life..
And it's so hard
to look you in the eye,
as I stand there and deny,
telling you things that
we both know are lies..
All I want is to stand on my own, if I can..
To be free.
To be me.
To live in.
To make my own reality.
Do you understand what I mean?
Вижте профила на потребителя http://house-of-the-night.forumotion.com

5 Re: Това, което става... on Съб Авг 13, 2011 2:22 pm

Виолет Невърленд

avatar
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Аз ти казвам, че не ги виждам, дори преди да съм постнала... простоооо... поне няма (много) липсващи думи и от там изречения с липса на смисъл Laughing

Вижте профила на потребителя

6 Re: Това, което става... on Нед Авг 14, 2011 1:58 am

Рейвън Хеслър.

avatar
Директор, Отвари и Древни руни, ръководител на Дебюси
Директор, Отвари и Древни руни, ръководител на Дебюси
Ох, аз чак сега го прочетох и направо съжалявам, че не го направих по- рано. Уникално е! Просто толкова добре си описала връзката между някого и инструмента му, както и за теб, че направо се чувстваш все едно ти свириш. Имаш голям талант. ^^ Ако напишеш още нещо, много бих се радвала да го прочета.


_________________
Heaven and Hell lives in all of us.

Вижте профила на потребителя

7 Re: Това, което става... on Пет Авг 26, 2011 1:28 pm

Наистина е невероятно! Аз се чувствам по сходен начин с моя инструмент ("моя инструмент" всъщност е пианото, чувствам го по-близко, макар че би трябвало да е китарата...), особено когато пея с музиката или пък сама композирам нещо...


_________________
Take me, cure me, kill me, bring me home!
Every way, every day,
I keep on watching us sleep.

Relive the old sin of Adam and Eve,
of you and me,
forgive the adoring beast...
Вижте профила на потребителя http://mia-zeklos.deviantart.com/

8 Re: Това, което става... on Вто Сеп 06, 2011 6:57 pm

Виолет Невърленд

avatar
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Куидич, Летене, Астрономия, ръководител на Тайлфер
Благодаря! ^^
Аз имам още мнооого написани неща, но или ме мързи да ги кача, или пък като че ли ме е срам. Някои съм ги писала преди наистина доста време и са така... незавършени и грешни, че.. Laughing Сега поствам няколко (извинете, ако имат някакви грешки, но MSWord не иска да проверява на български по някаква причина, а леко недовиждам Very Happy )

Тя
Седнахме вечерта късно в леглото.
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички.
И опипвам я старателно,
гледам да я глезя,
всеки звук по-чист от стария излиза
из устните й златни...
Давам й каквото желае -
повече сила в натиска,
повече страст и любов,
повече нежност в докосванията...
И нежно ала силно дръпвам
струната на удоволствието
и се стапя тя в ръцете ми,
нежно стон издава,
а сбъркам ли с силата
жалеен глас надава...
И станахме едно цяло,
страстта запали огън,
душата ми сякаш
в нея влиза и огън там открива...
О-о, какви стонове, какво съзвучие,
каква страст, каква любов...
И накрая свършихме -
и песента
и аз
и тя...
Китарата.



***********************************************************


Бурятя й

Рокличката уморено висеше на закачалка в гардероба, обувките захвърлени в ъгъла, гримът размазал се по унилото лице, къдриците загубили блясъка си, вече започнали да се изправят. Куклата си беше отишла. Пред огледалото стоеше просто едно човешко момиче – щастливо и тъжно едновременно.
Беше толкова хубаво. Искаше да бъде своя собствена марионетка на празника, затова се премени като кукла – нищо не я нарани, беше щастлива от това, което имаше. Прекара си толкова хубаво, толкова добре. Не искаше да пусне този момент да си иде, но знаеше, че няма как. Знаеше, че после пак ще се изправи, знаеше, че ще успее... просто го знаеше.
Но въсщност я болеше. И все пак не успя да заплаче. Може би защото получи неща, които не можеше да обясни как бе подчинила на волята си – температурите, слънцето, облаците, вятъра, всички те бяха такива, каквито ги искаше. Когато изпращаше една от приятелките си, забеляза светкавиците в далечината, усети вятъра, който устремено местеше бурята все повече и повече в тяхна посока. Да... още нещо се бе подчинило на сърцето й – след затишието щеше да дойде буря.
Тя обичаше бурите, особено своята буря, онази, която вихрено бе изпълнила сърцето й. Но днешната буря, така силна и студена, носеше посланието, което тя най-обичаше – затишие, после буря, и колкото по-тежка е бурята, толкова по-красиво е затишието после, толкова по-пъстра бе дъгата... Ала всяка дълга буря беше дълга, а времето я раняваше...
Зачуди се кога ще свърши бурята, кога ще се изясни небето... кога щеше да види слънцето, своето Слънце...
Благодари на дъжда, леещ се вместо нейните сълзи, благодари на облаците, че бяха дошли.... благодари трепвайки на вледеняващия вятър и се прибра.
Заслуша се в музиката на бурята и заспа.
С нетърпение чакаше зората... зората на Слънцето...

Finis



***********************************************************


Изгубени души
На Зайо


Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полу-жива проститутка-наркоманка в транс. Почти празна спринцовка с мръсна стара игла щеше да се търкаля до тялото и весело да дрънчи. Някъде на задните седалки щеше да е седнал млад сводник. Около него сигурно щеше да има няколко момичета – циганки и избягали кифли, търсещи лесни пари, почти всички от тях щяха да държат по фас или да пият силен нискокачествен алкохол. Сред тях щеше да е новата. Щеше да е на не повече от 13, понятие нямаше и да има от мъже и секс, но мургавия батко й бе обещал добри пари.
В целия бус щеше да понамирисва на мръсотия, по пода и седалките щеше да има боклучки, опаковки, фасове, трохи и билети, повечето от които стари, неактуални, но признати в този крайградски автобус. Изкуствената кожа на седалките щеше да е накъсана на места, а на други щяхата да стърчат я пружини, я дупапрен, я щяха да личат следи от изгорено с цигара.
Щяха да се качат в окаяния и съкрцащ автобус, да застанат на колелото в средата и да хвърлят отвратени погледи към компанията в този късен... по-скоро ранен час.
Той щеше да се наведе и да я целуне, този път щеше да е смел и да я пожелае за първи път. Щеше да я повдигне, да я остави да седне на парапета на колелото, за да е висока почти колкото него. Щеше внимателно да наклони главата й и да зацелува врата й, щеше да притисне таза си между краката й, докато тя щеше да сключи крака около тялото му. Ръцете му дискретно щяха да се шмугнат под фанелчицата й. Тя щеше да сдържа стоновете си... донякъде, накрая щеше да се забрави и да остави гласа си да озвучава нощта. Щеше да спусне ръце и да разкопчае дюкяна му и да вкара слабичката си длан вътре. Той щеше да се изсмее тихо като ръмжене.
И младия сводник щеше да се събуди от пулсиращата топлита в чатала му, събудена от стоновете и отъркването на главицата на заспалата върху него нова.
Ръцете на момчето щяха да се пъхнат под късата й пола нетърпеливо. Едната щеше да пъхне първо в един от джобовете му и да подаде на момичето едно малко пакетче, и след това да се пъхне при другата. А момичето без да се замисля щеше да се възползва от пакетчето и щеше да пусне момчето надълбоко в себе си.
В този късен час, в този автобус на изгубени души, наслед полу-мъртвата наркоманка, проститутки и сводник изнасилващ новата си дива, двама млади щяха да изживяват страстта си. Те нямаше да виждат нищо около себе си, щяха да са само тя и той, първи истинен път. Първи и най-вероятно последен...
Щяха да свършат в един глас. Тя щеше да склони глава на рамото му и щеше да се изсмее горчиво – дори в една такава ситуация, той никога нямаше да е нейн.
Автобуса щеше да спре, закашлялата се наркоманка щеше да замълчи завинаги, а изнасилената нова дива щеше да ревне на глас за изгубената си душа. Двамата младежи щяха да слезнат и автобуса щеше да отпътува, а с него и звукът. Накрая щеше да се чуе само горчив плачебен смях...
Душата й беше изгубена, като на другите от автобуса...

Горчив смях изпълни вечерния въздух около спирката. По лицето й бляскаха безброй сълзи.
-Хей – повика я неговия глас – автобуса... Защо плачеш?
Но как можеше тя да му признае сега, след като бе дала ясно, че той й е просто съученик и приятел? Как можеше чак сега да му признае колко го обича? Как можеше да му признае какво бе видяла в главата си?
Тихо се качиха на автобуса, пуст като крайградските поля.
-Всичко е наред – каза той и се наведе към нея, прегръщайки я...
Finis



***********************************************************


Моят (паднал) герой
На падналия герой-Слънце

Държейки се като малко дете, ти ден след ден допускаше грешки и мрак в живота си и невиждал ги от много време в такъв вихър в самия себе си, ти ги остави да те гризат отвъртве навън. Незнаейки как и на кой отново да се довериш, на кой да кажеш просто, защото е там до теб, видях как егоизма ти се срина до пълната нула.
Но все пак, вярвах в теб, чаках сам да станеш на краката си и да продължиш. Въпреки че отвътре ме глождеше това, че ти все пак беше някъде там, неуспял този път в борбата си, аз послушно отчаквах завръщането на моя герой. И накрая почна да ми писва сериозно много. Бях принудена да наблюдавам нещо, което не бих казала, че ме впечатли... ама никак. Ти имаше нужда от някой, който да застане до теб и да ти каже „Вярвам в теб”; трябваше ти някой, който да ти се оплези и да ти каже „Бъди егоист!”, да ти напомни, че каквото и да става, до теб има някой друг, който няма общо със ставащото. Трябваше ти този, на който да звъннеш в 3 през нощта, за да ти помогне да заровиш трупа.
Но ти като че ли не искаше да признаеш пред мен, пред другите, та и самия себе си, че нещо не е наред. Явно не искаше и дума да обелиш и сякаш точно това ме разочарова. Но, глупчо, искам да дойдеш при мен и да ми признаеш най-накрая свойте грехове. Искам веднъж завинаги да спреш да мълчиш и да сетиш, че някъде в сенките до теб се спотайвам аз, винаги готова да помогна в добро и зло...
(Независимо от това, че сигурно не помниш, защо продължавам да държа на теб така силно...)
Finis


Накрая просто добавям едно Spero autem quod esset bonum!

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите