Индекс
Последни снимки
Симон Валсерберг- Флеволанд
Мелиса МакФлай
Еванджелина Нортман
Нериса Ланистър
Така учениците наричаха кабинета на едната директорка, Лия Медичи. И не бе напразно - още от самата врата, искряща в бяло, на пръв поглед по нищо отличаваща се от другите, човек започваше да се чувства спокоен, потъваше в мир, всичко около него бе тишина.. Бяла, искряща тишина. Зад вратата се намираше още една порция от тази тишина, но вече примесена с уханието на канела и портокалови кори, на току-що изпечен домашен сладкиш.. на дом. В тази атмосфера всеки се чувстваше, сякаш бе у дома си, и всъщност точно това бе целта на Лия - да предразположи всеки - от подлежащите на наказание до най-милите и спокойни учители.
Стаята не бе особено голяма, но все пак бе достатъчна. Пространството срещу вратата бе превърнато в своеобразен прозорец, разпрозстрял се по почти цялата стена, разкривайки гледка към залеза. Пред него бе бюрото, изцяло бяло и лъснато до чистота, вероятно по-искрящо и от най-чистия и непокътнат сняг по Алпийските върхове. Самата директорка се разполагаше върху античен бял стол, върху който имаше мека възглавничка - на сини и черни карета. По стените имаше тъмносини тапети, на пода се простираше един голям, мек и пухкав син килим, в който човек можеше направо да плува.. образно казано. От тавана висеше голям полилей, който всяка вечер осветяваше с меката си светлина цялото помещение. На една от стените бе закачена не особено голяма картина, която не изобразяваше нищо точно за останалите хора, но за Лия бе нещо определено.. О, и най-важното. На вратата висеше тъмносиня табелка, на която имаше надпис с извъртяни букви: "Директор Медичи". Всеки бе добре дошъл.
Стаята не бе особено голяма, но все пак бе достатъчна. Пространството срещу вратата бе превърнато в своеобразен прозорец, разпрозстрял се по почти цялата стена, разкривайки гледка към залеза. Пред него бе бюрото, изцяло бяло и лъснато до чистота, вероятно по-искрящо и от най-чистия и непокътнат сняг по Алпийските върхове. Самата директорка се разполагаше върху античен бял стол, върху който имаше мека възглавничка - на сини и черни карета. По стените имаше тъмносини тапети, на пода се простираше един голям, мек и пухкав син килим, в който човек можеше направо да плува.. образно казано. От тавана висеше голям полилей, който всяка вечер осветяваше с меката си светлина цялото помещение. На една от стените бе закачена не особено голяма картина, която не изобразяваше нищо точно за останалите хора, но за Лия бе нещо определено.. О, и най-важното. На вратата висеше тъмносиня табелка, на която имаше надпис с извъртяни букви: "Директор Медичи". Всеки бе добре дошъл.
