Nicholas Flamel School Of Wizardry
Здравейте и добре дошли в нашия форум!! [: Щом веднъж сте го отворили, повярвайте ми, няма да останете разочаровани. Единственото, което трябва да направите, е да се регистрирате и вашата забава ще започне на момента. ^^ Приятно прекарване, бъдещи магьосничета. [;
Nicholas Flamel School Of Wizardry

.. мястото, където мечтите ви се сбъдват.

Вход

Забравих си паролата!



Екип на форума
Лия Медичи Симон Валсерберг- Флеволанд Мелиса МакФлай Еванджелина Нортман Нериса Ланистър

You are not connected. Please login or register

Поляната на живота.

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Поляната на живота. on Нед Юли 10, 2011 1:11 pm

Лия Медичи

avatar
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Директор, Вълшебства, ГЗМС, ръководител на Сатие
Тази, на пръв поглед малка полянка се простираше чак до края на хоризонта.. който обаче не се виждаше от дърветата. Това място бе толкова мистично, толкова потайно, че малко от първокурсниците се осмеляваха да отидат до там. Като оставим настрана, че пътят отнемаше повече от половин ден ходене през какви ли не територии, за "Поляната на живота" се носеха много слухове, повечето от които бяха вярни. Смяташе се, че от преди повече от два века на поляната не е имало повече от един човек на седмица.. Но един ден, преди много години, там се били събрали хиляди, хиляди хора.. Кои магьосници, кои не, но всички били там, заедно, без кавги, без караници. Но никъде нямаше писмено доказателство за това събитие, а и никой не знаеше какво точно всъщност е било събитието. И все пак, никога не е късно да се разбере..


_________________
It seems
that no matter how hard I try
I can never break out of this life..
And it's so hard
to look you in the eye,
as I stand there and deny,
telling you things that
we both know are lies..
All I want is to stand on my own, if I can..
To be free.
To be me.
To live in.
To make my own reality.
Do you understand what I mean?
Вижте профила на потребителя http://house-of-the-night.forumotion.com

2 Re: Поляната на живота. on Вто Сеп 06, 2011 7:04 pm

- Това място е идеално за... - млъкнах изумена, когато видях цял снимачен екип на мястото. - К-как.. - заекнах леко в посока на ухиления до уши режисьор, който дойде да ме посрещне. - Как разбра, че тук...
- Имам си своите начини, Тайтейлилан. - посрещна ме жизнерадостно, както винаги, но същевременно с това ме изгледа накриво, задето се бях забавила. Усмихнах му се извинително.
- Така... - съблекалнята ти е натам. - той посочи към една временна постройка. - Няма нужда да виждам какво точно си купила, просто искам да те видя вече облечена в него. Първата ни задача за днес... Персефона. Действай, момиче!
Вмъкнах се в съблекалнята и навлякох червено-черната рокля с корсета, която бях купила преди няколко месеца. Украсих косата си с един венец и обух високите черни кожени ботуши. Сложих още няколко пъти спирала, докато вече спокойно можех да видя миглите си, както и малко яркочервено червилол, което не беше обичайно за мен.
Измъкнах се от сградата и изгледах Фелипе за реакция.
Той плесна с ръце във възторг.
- Перфектно! Имаш усет за тези неща. Сега... осветление, моля!
И внезапно, макар да беше ден, около мен всичко притъмня. Беше невероятно какво правеха тези хора с прожекторите, за да получат този ефект.Зад мен имаше огромен масивен трон, който трябваше да иумитира обсидиан.
- Добре... дотук добре. Сядай, скъпа, и искам да видя твоя поглед на кралица на мъртвите.
Нямах представа как трябва да изглежда една кралица на мъртвите, така че сведох очи, опитах се да се концентрирам. Накрая вдигнах поглед и се опитах да го изгледам изпод дългите си гримирани ресници.
- Идеална си! Имаш перфектното излъчване. И сега... в кадър си!
Поне половин час позирах в проклетия стол - седях в него, до него, върху него, легнала в него или пък свеита на кълбо пред него. Във всеки случай нямах представа как се получават нещата; единствено операторът знаеше това.
Накрая Фелипе обяви почивка и аз отидох да поговоря с Нериса, която бе наблюдавала цялото нещо от самото начало. Чух, че следващата ми роля ще бъде на Афродита. Бог да ми е на помощ.
- Е, какво мислиш? - попитах с ясното съзнание, че изглеждам малко страшничка с този грим и в този тоалет. - Как се справих според теб? И, разбира се, как изглежда това - посочих тоалета си и се засмях леко - отстрани?


_________________
Take me, cure me, kill me, bring me home!
Every way, every day,
I keep on watching us sleep.

Relive the old sin of Adam and Eve,
of you and me,
forgive the adoring beast...
Вижте профила на потребителя http://mia-zeklos.deviantart.com/

3 Re: Поляната на живота. on Вто Сеп 06, 2011 7:35 pm

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- Беше невероятна! Наистина го мисля, не го казвам просто така.-отвърнах на въпроса й с усмивка. - А колкото до тоалета... малко е мрачен, но е идеален за теб.-досетих се, че имаше само половин час почивка, а имаше толкова много неща да свърши преди продължението-да избере подходящо облекло за богинята на любовта, да намери подходящи аксесоари и да се гримира, а това хич не бе лесно, ако ставаше дума за богинята на красотата.
- О, Боже, хайде, трябва да се приготвиш! - заявих внезапно, хванах я за ръка и влязохме в съблекалнята.

Обърнах се към множеството рокли, които бяха закачени. Накрая се спрях на една, която щеше да й отива, а беше идеална, за да се въплъти в ролята на Афродита.
Подадох й роклята, а тя се скри зад едно перде и започна да се облича. През това време аз извадих едни
сандали и гривна.
Таря се появи, облечена в роклята, която й дадох. Плеснах с ръце, с което изразих възхищението си.
- Стои ти страхотно. Избрах ти сандали и гривна. - посочих към сандалите, които седяха до тоалетката и гривната, която пък бях сложила пред огледалото. - За малко да забравя. Вземи. - подхвърлих й едно подобие на гръцки
венец,
-Пет минути!-обяви Фелипе. Кога бяха минали двадесет и пет минути?
Все едно, подадох на Таря един бледорозов гланц и спирала, с които щеше да се нагримира.
Беше готова малко преди Фелипе да обяви началото на снимките.
-Е, ти си наред. - казах с усмивка. Седнах на един стол и започнах да наблюдавам снимките.


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

4 Re: Поляната на живота. on Вто Сеп 06, 2011 8:07 pm

Този път позирах пред сребрист декор, обсипан със златни нишки. Смених няколко рокли, докато не стигнах до извода, че фотосесията става все по-предизвикателна с всяка снимка.
- Няма да облека това! - заявих на Фелипе, когато ми подаде поредната рокля с корсет. - Просто няма начин. Това не е създадено, за да се носикато рокля. По дяволите, това е бельо! - страните ми бяха пламнали, а това си беше доста необичайно за мен.
- Тогава искам момичето на снимките! - заяви режисьорът.
Зяпнах го неразбиращо.
- Нериса. - той кимна леко. - Но.. - внезапно се притесних. - Виж, тя е на тринадесет. Не очаквай, че можеш просто да...
Фелипе избухна в смях.
- Спокойно, Тайтейлилан. Искам да играе ролята на нимфа или жрица на Афродита или нещо подобно.. Тя не е теб. Няма да я облека по подобен начин.
Отдъхнах си и се завтекох към Нериса.
- Хм, откаченият бразилец - разбирай, режисьорът ми - те иска в снимките си, иначе ще ме накара да облека това. - размахах кошмарното нещо с прекалено много дантела пред очите й. - Какво ще кажеш?


_________________
Take me, cure me, kill me, bring me home!
Every way, every day,
I keep on watching us sleep.

Relive the old sin of Adam and Eve,
of you and me,
forgive the adoring beast...
Вижте профила на потребителя http://mia-zeklos.deviantart.com/

5 Re: Поляната на живота. on Вто Сеп 06, 2011 8:25 pm

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
Гледах Таря втренчено в продължение на около минута. Тя наистина ли каза това, което чух? Да бъда с нея на снимките. Това беше... страхотно.
- Ама, сериозно ли?-тя кимна, а Фелипе го потвърди с едно провикване. Просто не знаех какво да кажа - бях изгубила ума и дума.-
Incroyable!-какво ми ставаше днес? Започнах да говоря на френски-първо с продавачката в магазина, а сега това.
Тръснах леко глава и благодарения на това медено-червените ми къдрици "подскочиха".
- Приемам, естествено. Това е шанс, който идва веднъж в живота. - казах с престорен професорски глас. Това хич не ми отиваше.
- Чудесно! - каза бразилецът, от което едва не подскочих. Той плесна с ръце. - Ще бъдеш дъщеря и жрица на Афродита, а след това нейна приближена нимфа.-обясни бразилецът. В момента ми идеше да подскоча от радост, но се въздържах. Налагаше ми се да сдържам емоциите си.
С Таря отново влязохме в съблекалнята, за да се приготвя. Кой знае какви рокли щях да нося.

P.S: Този път обувките, аксесоарите и роклята ги оставям на теб. ;д


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

6 Re: Поляната на живота. on Вто Сеп 06, 2011 8:45 pm

Избрах една рокля с червен акцент за Нериса и синята, която купих днес от магазина, за себе си. Обух златистите сандали, които върваха към нея, а на Нериса подадох един не чак толкова висок чифт. така да се каже, щяхме да си отиваме една на друга.
- Мисля, че така е добре. - рекох, докато нанасях лек розовеникав руж по бузите си. Като се погледнах, едва не се разсмях. Толкова невинна изглеждах в този вид!
- Едва ли трябва и ти да слагаш някакъв грим. - отбелязах, поглеждайки към ученичката си. - Нали се набляга на това, че си дете...
Фелипе подвикна едно нетърпеливо "Тайтейлилан, къде се мотаеш?!" отвън и аз се разбързах съвсем.
Този път обаче беше по-различно. Режисьорът и фотографът се развихриха, както и момчетата с прожекторите и специалните ефекти. Фелипе беше във вихъра си и мисля, че двете на едно място бяхме перфектно вдъхновение за творческата му натура.
Снима ни заедно на някакъв декор, който имитираше залата на Олимп, после пред златисто-мраморните тронове в най-различни пози. След около час попитах за почивка - не защото толкова много се нуждаех от нея, просто исках да проверя колко още ще продължим, от чисто любопитство - но получих само намръщен поглед в отговор.
- Няма да е скоро. Перфектни сте така!
Въздъхнах, но въпреки това продължих да изпълнявам всички нареждания като "погледни ме ядосано, сега наранено, сега загрижено" и така нататък. Накрая се обърнах към Нериса, досещайки се, че за нея това бе напълно ново.
- Какво мислиш ти за всичко това? - попитах я усмихната...


_________________
Take me, cure me, kill me, bring me home!
Every way, every day,
I keep on watching us sleep.

Relive the old sin of Adam and Eve,
of you and me,
forgive the adoring beast...
Вижте профила на потребителя http://mia-zeklos.deviantart.com/

7 Re: Поляната на живота. on Нед Сеп 11, 2011 8:53 am

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
-Всичко. Е. Невероятно.-отвърнах, гледайки в една точка. Все още не можех да повярвам, че това се случва.
Тръснах глава и се обърнах към Таря с ясното съзнание, че чака да кажа още нещо.
-Извинявай, просто това е ново за мен и все още не мога да повярвам, че съм тук и то с теб. - отвърнах й.
- Тайтейлилан, Нериса, защо се бавите толкова?! Трябва да започваме следващата част от снимките-Хера и нейната дъщеря!-провикна се Фелипе. Плеснах се по челото. Напълно бях забравила за снимките, въпреки че около нас гъмжеше от фотографи и прожектори.
- Хайде, трябва да се приготвим.-казах спокойно и с учителката ми по Музика влязохме в съблекалнята. Загледах се към множеството рокли, които бяха закачени на отделен пилон. Кога успяха да отделят моите от тези на Таря?
Както и да е, взех една
рокля, която ми се струваше подходяща за дъщеря на царицата на боговете. Обух едни ниски сандали, а на главата си сложих златен венец. Малко над лакътя на лявата си ръка сложих платинена гривна, която бе в гръцки стил.
-Аз съм готова.-заявих точно на време. Таря се появи пред мен, напълно перфектна, облечена в
рокля
, заедно с колието и короната към нея. Носеше сандали, а на ръката си бе поставила гривна от бронз. Двете с нея излязохме от временната постройка, служеща за съблекалня, и застанахме пред декора.
-Перфектни сте!-заяви Фелипе с възторг. Този мъж си знаеше работата. - Сега, Нериса, застани до този трон, а ти, Тайтейлилан-до този.-той посочи двата големи стола, имитиращи златни тронове. Мълчаливо седнах на трона, чиято облегалка наподобяваше на мълния и корона. Кръстосах крака и подпрях брадичка на ръката си. Придадох властен вид на лицето си и погледнах строго към бразилеца.
- Перфектно!-Фелипе изглежда беше във вихъра си.
Половин час позирах на трона-пред него, зад него, от двете му страни, подпряла ръце на облегалката му, седнала от двете му страни.
- Пет минути почивка!-заяви бразилецът и снимките приключиха. Засега.
-Как се справям?-попитах Таря, когато вече влязохме в съблекалнята.


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

8 Re: Поляната на живота. on Нед Сеп 11, 2011 12:45 pm

- Перфектно. - усмихнах й се леко и надникнах към камерите.
- Фелипе, какво да правя...
Млъкнах. Снимачната площадка, прилична на тронна зала, сега беше.. казино.
Бразилецът ми се ухили.
- Да, Тайтейлилан, обръщам другата страна на монетата. Вътре ще намерите подходящите дрехи. Представи си себе си като богиня - връщаме се към Афродита, защото тя би харесала съвременния свят...
О, не ти се ще да знаеш, помислих си. Като бях наясно с произхода си, цялата изтръпнах. По дяволите. Харесвах фотосесията, но никой тук не знаеше какво ми напомня тя. Нериса дори не знаеше, че аз всъщност не съм магьосница. Не знаеше защо нямам нужда от магическа пръчка, за да правя магиите си.
И нямаше нужда да узнава. Засега.
- Аз съм Афродита?.. - подсказах му да продължава с леко разтреперан глас.
- О, да. Ти си Афродита, а Нериса е нимфа, която е слязла с теб тук.
Този път веднага разбрах коя е моята рокля. Беше подходяща и за Вегас, и за Афродита. Подсмихнах се.
Разбира се, беше комплектована с подходящия чифт сандали. Вързах косата си с няколко бели цветчета, сложих една сребриста корона и накичих по ръцете си две-три гривни.
Дрехите, отредени за Нериса, не бяха чак толкова стереотипни, но все пак достатъчно стереотипни за Вегас. Имаше ефирна рокля, комбинирана с венец от цветя - разбира се, неотменна част от една нимфа според представата на Фелипе - и комплект бижута от перли.
- А обувки? - подвикнах към снимачната площадка, като подадох само главата си навън. Той сви рамене.
- Никакви обувки, момиче. Тя ще играе нимфа.
Изчаках Нериса да довърши тоалета си и двете се появихме в целия си блясък - буквално.
Фелипе отново беше във възторг от комбинацията и ме накара да седна на кичозно блестящ стол край една от ролетките. Отзад като фон се виждаха ротативки с блестящи екрани, дори няколко души от екипа бяха използвани за статисти, за да създадат впечатление, че казиното е пълно.
Този път позирах седнала на стола или легнала по машините за игра почти през цялото време, а Нериса седеше до мен.
Когато погледнах точно тези снимки след това - бях любопитна - бях изумена от това колко ни отиват ролите ни - и на двете. Нериса се бе справила идеално с ролята си на леко нереална горска повелителка, която сякаш е само наполовина в нашия свят. Аз също бях уловила излъчването на богинята на любовта - отдадена единствено на удоволствие по обичайния начин.
Усмихната до уши, погледнах към Нериса.
- Какво мислиш? - попитах. От тона ми личеше, че аз съм във възторг..


_________________
Take me, cure me, kill me, bring me home!
Every way, every day,
I keep on watching us sleep.

Relive the old sin of Adam and Eve,
of you and me,
forgive the adoring beast...
Вижте профила на потребителя http://mia-zeklos.deviantart.com/

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите