"Червената гора", както я наричаха повечето ученици, се намираше на запад от сградата на училището. И поради това си разположение тя бе едно от най-красивите кътчета на парка около "Николас Фламел". Всеки ден, когато слънцето залязваше, огряваше със своята златна светлина вековните борове, последните му лъчи се промъкваха покрай всяко клонче, стремейки се да го озарят като за сетен път.
Но, разбира се, както във всяка друга гора, и в тази имаше.. не толкова приветливи части. "Скривалището на Черният дракон" бе вероятно най-плашещата гора на целия свят. Скелетите на дърветата бяха сякаш скелети на истински хора, отдавна умрели и забравени. Из цялата гора цареше мрак, независимо дали бе ден или нощ. Единствените живи същества там бяха няколко гарвана, черни като нощта и пискливи като плача на вдовица. А вероятно имаше и други същества.. не толкова живи и не толкова приятни, колкото гарваните. Но досега никой не бе виждал нищо, носеха се само легенди, само слухове, нищо повече. И все пак, малко бяха тези, които се осмеляваха да припарят до тази, тъмната, част на гората.
Но, разбира се, както във всяка друга гора, и в тази имаше.. не толкова приветливи части. "Скривалището на Черният дракон" бе вероятно най-плашещата гора на целия свят. Скелетите на дърветата бяха сякаш скелети на истински хора, отдавна умрели и забравени. Из цялата гора цареше мрак, независимо дали бе ден или нощ. Единствените живи същества там бяха няколко гарвана, черни като нощта и пискливи като плача на вдовица. А вероятно имаше и други същества.. не толкова живи и не толкова приятни, колкото гарваните. Но досега никой не бе виждал нищо, носеха се само легенди, само слухове, нищо повече. И все пак, малко бяха тези, които се осмеляваха да припарят до тази, тъмната, част на гората.