~ Име: - Лена Кларк
~ Възраст: -13
~ Външен вид: Лена има дълга руса коса, която под различен ъгъл на светлината става бяла като сняг.Очите й са дълбоки, светло сини и тайнствени и човек лесно би могъл да потъне в тях, мъчейки се да я разгадае. Има плътни устни, а зад тях се крие една силно пленяваща усмивка. Носът 'и е прав, а самото лице е с перфектна форма.
~ Характер:Кой знае какво се върти в главата й? Тя е толкова потайна.Никога не казва какво мисли.Според нея е по-хубаво да не кажеш мнението си в дадена ситуация за да не нараниш някого.Някои хора я определят като перфекционист макар и тя самата да не смята така.Просто в дадени ситуации е наложително да си перфектен.Буйна е и не обича да я командват.Винаги първо постъпва така както тя иска.В повечето случай на пук, но въпреки това уважава възрастните.Никога не дава втори шансове,за нея никой не се променя. Трудно признава грешките си и трудно се извинява.Не, че е прекалено надменна..просто мрази да греши,потъва в земята от срам, а извинението само доказва, че е сгрешила.Лесно мени настроението си.В един момент може да е бясна, а в следващия да говори спокойно.Предвидлива е по природа но рядко 'и остава време да премисли ситуацията, макар и по зодия да е лъв, в повечето случай се засилва към ''приключенията'' с рогата напред.Защитник на правата на животните е..един вид.Сякаш в тях тя вижда самата себе си-Безпомощна, наранена.Винаги е готова да им се притече на помощ, независимо кое време е и колко е изморена.
Искрен човек е и мрази лъжите..Но вярва, че за всичко има причина и има моменти в които лъжата е единствения начин.
~ История: Късно вечер е ..Може би тридесет минути след полунощ.Котката на семейство Кларк е неспокойна и има за какво.Могат да се чуят виковете на жена.Госпожа Кларк има ужасни болки причинени от контракции.
-Мила казах ти да отидем в болницата!-Настояваше господин Кларк.
-В никакъв случай не отивам при мъгълски лечители Тобаяс!-Усещаше се колко я боли по тона 'и.Баба Нел погледна сина си в очите.
-По-добре излез синко!-Посъветва го тя.Знаеше, че Анабел бе прекалено слаба и едва ли щеше да оцелее.За щастие бебето можеше да се спаси.След още 5 часа мъки излезе едно малко тъмнокосо момиче с катранени, млечни очи като онази вечер.То изплака и баба Нел подаде малкото момиче на Анабел.Очите на майката засияха.Сякаш бе забравила всички болки..ей така изведнъж..сякаш с магия, но такава нямаше.Това бе една голяма тайна тъй както за вещерския род така и за старите умни мъгъли.Анабел погали чедото си и продума.
-Моята малка принцеса..Моята малка Лена.-Издъхна и затвори своите големи очи.Малкото момиченце..вече Лена усети още 2-3 опита на сърцето на майка си да изтласка кръв.Една сълза се стече по бялото лице на жената.
...Бебето продължи да плаче....
Беше рано сутрин, Лин отвори очи.Сигурно бе едно от малкото деца които мразеха рожденият си ден.Баба Нел се провикна от доло..Беше приготвила нещо специално..Още един опит да накара своето 7 годишно внуче да се усмихне.Лин бе навлякла една черна риза на баща си..стоеше и толкова смешно..като рокля ..но Изи бе толкова нисичка, че ризата се влачеше по земята.Всички се чудеха защо е толкова ниска.Много смятаха баща 'и за гигант..
-Днес е специален ден Лена!-Каза баща 'и притискайки я силно към себе си.
-че какво му е специалното?-Попита тя.-Още един ужасен ден.
Тобаяс се усмихна мило и тъжно..и въпреки това погледът му бе топъл.Тя се усмихна почти незабележимо.Само той можеше да я накара да се усмихне.Той и бе единствен татко на света!Той 'и бе упора.Ах колко го обичаше.
-Хайде закуси..Лин днес е наистина специален ден..Вече си голяма, мила.Ще ти покажа нещо!
Момичето кимна мудно и още по-мудно се дотътри до масата..качи се на големият за нея стол и започна да се храни.Баба Нел я галеше по главата и я погледна в очите..Тези тъжни очи.Винаги..на тази дата очите 'и ставаха черни..като онези млечни с които видя майка си.
След като закуси Тобаяс хвана дъщеря си за ръката и я тръгнаха на горе.Към стаята в която тя не биваше да влиза.Онази стая в която бе родена.След раждането 'и там Тобаяс държеше всичко магично и всички спомени от академията в която се бе обучавал.Тогава той и показа и разказа всичко...но тя не се трогна много от това.Сякаш това бе нещо което чуваше всеки ден..Интересуваше се само от едно..От майка си и той и разказа...всичко ..най-подробно.
-Татко..понякога я чувствам толкова близо...Сякаш вечер, когато ме е страх..някой ме прегръща и ми пее..
Татко и само и се усмихна мило, целуна я по челото и двамата замълчаха.Попринцип двамата не говореха много..Не бе нужно..сякаш се разбираха само с поглед.Това беше още една причина поради която тя го обичаше толкова много.
Минаха години..Лена беше вече на 13 и знаеше какво ще прави с живота си.Щеше да отиде в същата академия в която поколения вещери са били обучавани.Сякаш сега се чувсташе още по-близо до майка си...
~ Семейство: Анабел Кларк-чистокръвна, Тобаяс Кларк-чистокръвен
~ Снимки:
Последната промяна е направена от Лена Кларк на Сря Юли 20, 2011 5:17 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти