Nicholas Flamel School Of Wizardry
Здравейте и добре дошли в нашия форум!! [: Щом веднъж сте го отворили, повярвайте ми, няма да останете разочаровани. Единственото, което трябва да направите, е да се регистрирате и вашата забава ще започне на момента. ^^ Приятно прекарване, бъдещи магьосничета. [;
Nicholas Flamel School Of Wizardry

.. мястото, където мечтите ви се сбъдват.

Вход

Забравих си паролата!



Екип на форума
Лия Медичи Симон Валсерберг- Флеволанд Мелиса МакФлай Еванджелина Нортман Нериса Ланистър

You are not connected. Please login or register

Книжарница "Ардеж и Лимож"

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 1:53 pm

Рейвън Хеслър.

avatar
Директор, Отвари и Древни руни, ръководител на Дебюси
Директор, Отвари и Древни руни, ръководител на Дебюси
Книжарницата, притежание на двамата братя Ардеж и Лимож де Лемор, бе най- голямата на уличката. Беше огромна- направо можеше да се загубиш в нея. Навсякъде имаше лавици пълни догоре с книги, за които дори не сте мечтали. Имаше различни раздели и докато човек се разхождаше вътре се създаваше усещането, че мястото е с размерите на Александрийската Библиотека. От входа се разкриваше една тясна пътечка, която водеше до дълга маса, зад която стояха продавачите любезни и услужливи към всеки влязъл в книжарницата.


_________________
Heaven and Hell lives in all of us.

Вижте профила на потребителя

2 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 5:39 pm

Evangeline Northman ♥

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
Имах чувството, че цяла вечност обикалям из високите, необятни лавици с книги. Часовникът ми обаче твърдеше, че са минали едва 28 минути.
Днес отново изглеждах както обикновено - дълга тъмна коса, тъмни очи, фини черти на лицето. Този път косата ми беше права, въпреки че сутринта обмислях варианта да съм с момчешки къса прическа. Носех дънкови къси панталонки с висока талия, черен чорапогащник, имитиращ скелет и черен потник. За да не изглеждам смешно мъгълски, бях наметнала една тънка мантия, набодобяваща дълга жилетка. Погледът ми жадно обхождаше безбройните томове. Движех се бавно, прокарвах ръка през книгите, издърпвах ги, преглеждах ги, отново и отново...
Бях достигнала най-далечното крило, където книгите определено не се препоръчваха за деца, но пък никой не ме видя. Преглеждах хилядите заглавия, когато вниманието ми падна върху едно конкретно. "Легилимантика и оклумантика: изкуството на нахлуването в чужди мисли". Беше дебела, тежка и подвързана с кожа. Хвърлих един бърз поглед през рамо, измъкнах книгата измежду другите и седнах пред лавицата по турски. Отворих книгата и се зачетох.
За няколко минути се бях унесла дотолкова, че не бях усетила чуждото присъствие. Затова когато чух дискретното прокашляне зад мен подскочих стреснато и затворих книгата.
Очаквах да е продавачката, но се оказа момиче, горе-долу на моята възраст. Изглеждаше малло смутено, вероятно от пресилената ми реакция. Изправих се и се изтупах.
- Ъм, здравей... Не те чух да идваш, извинявай. Аз съм Еванджелина, между другото. Еванджелина Нортман. - представих се и протегнах ръката си към нея, все още държейки тежката книга в другата.


_________________

Вижте профила на потребителя http://midnight-prowler.tumblr.com/

3 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 5:58 pm

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- Здравей. Аз съм Нериса, Нериса Ланистър. - представих се и започнах да преглеждам лавиците с множество книги. Накрая избрах една, която гласеше "Черни магии и как да се предпазим от тях".
Извадих я и седнах до Еванджелина.
- Значи казваш, че си от Нортман. - тя кимна. - Това означава, че си чистокръвна. Аз също. - все пак трябваше да завържа някакъв разговор. - Знаеш ли, майка ми също е от рода Нортман. - явно с нея бяхме братовчедки. Господи, защо никой не ми е казал, че имам братовчедка? Все едно.
Забих поглед в книгата, която явно бе доста стара, защото страниците й бяха пожълтели.
- С теб сме братовчедки. Аз съм първородната дъщеря на Катрин Вероника Нортман. - в гласа ми се долавяше слаба нотка на радост. Естествено, радвах се, но почти не го показах.
Вдигнах глава и погледнах Еванджелина, чакайки я да каже нещо.


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

4 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 6:08 pm

Evangeline Northman ♥

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- Страхотно! - възкликнах. - Не знаех, че леля Кат има дъщеря.
Усмихнах се широко. Имах купища братовчеди, но никога не ми бяха споменавали за Нериса.
- В "Николас Фламел" ли ще учиш? - попитах, прелиствайки книгата.
- Да. отвърна Нериса. - Първи курс. Ами ти?
Усмихнах се.
- Аз също.
Отново насочих вниманието си към книгата, която седеше отворена в скута ми. Дългата ми коса падна като завеса, препречвайки зрението ми. Отметнах я няколко пъти, опитах се да я сложа зад ушите си, но без успех. В крайна сметка винаги падаше обратно. Въздъхнах и бръкнах в джоба на мантията си. Напипах ластика ми за коса и го извадих. Хванах тъмната си гръива с две ръце, вдигнах я и я завързах на неособено стабилно кокче. Така поне не падаше в очите ми и не ми пречеше както да чета, така и да виждам Нериса.
- Неси. - заговорих я отново. - Хм, чакай, нали нямаш нищо против да ти казвам Неси?
Тя поклати глава.
- Разкажи ми нещо за себе си. - продължих. Вълнуваш ли се за първата си година в училището?


_________________

Вижте профила на потребителя http://midnight-prowler.tumblr.com/

5 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 6:58 pm

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- О, да, много. - усмихнах се. Искрено се радвах, че имах братовчедка, с която, предполагам, имахме сходни интереси.
- Ами, какво да ти кажа. Родена съм вечерта на девети юни в Париж, но съм англичанка, както се подразбира. Нали и аз съм Нортман. - ухилих се и продължих.
- Честно казано, аз съм повече Нортман, отколкото Ланистър. Още от малка си показах талантите и моята баба по майчина линия предсказа, че съм родена за велики дела. Каза също и че ще открия роднина, който не познавам. Това се сбъдна. - засмях се. - Не, сериозно, аз съм изцяло Нортман. Нямам нищо общо с баща си. Усещам, че ние с теб ще извършим невероятни неща. - усмихнах й се приятелски. - О, между другото, аз съм разпределена в Сатие. А сега ти ми разкажи за себе си. - отново се зачетох в книгата, докато Джени ми отговори.


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

6 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 9:08 pm

Evangeline Northman ♥

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- Страхотно. - отговорих.
Тъкмо се канех да кажа нещо, когато един специфичен ред от книгата привлече вниманието ми.

"Най-голямо значение за легилимантиката има съсредоточението. За да проникнете в нечий ум трябва да сте наясно с някои неща.

1. В чии ум искате да пронкнете
2. Какво търсите
3. Добър ли е другият в оклумантика и легилимантика

Когато набележите човека трябва да се съсредоточите максимално, да мислите за човека и за информацията която ви интерсува.
Ако другият се справя добре с тези изкуства, трябва да вложите много търпение, неотстъпчивост и старание за да се докопате до информация.
Най-добре ще е да издебнете въпросният магьосник в момент, в който не подозира че ще му се налага да затваря съзнанието си. Съществува също и легилимантика чрез сънища."


Прочетох и запаметих информацията. Щеше да ми е полезна в бъдеще, а и беше изключително интересна.
- Еванджелина. - подкани ме Неси. Очевидно беше мой ред да разкажа за себе си.
- Моля те, казвай ми просто Ева или Нина. - започнах. - Родена съм в буря, откъдето идва и прякорът ми "Стормборн". Израстнах в Англия, тук съм само от един-два дни, докато започне учебната година.
В този момент чухме стъпки зад гърбовете си. Едновременно се обърнахме стреснато. На няколко крачки от нас беше застанала продавачката, която в момента никак не изглеждаше щастлива.
- Това тук, млади госпожици - започна тя с рязък, назидателен тон, - е книжарница, не библиотека! Станете от пода и оставете книгите! Тази секция не е за деца! Хайде, бързо!
Изправих се неохотно и върнах книгата на място. Излязох от крилото с наперена походка, игнорирайки злобния поглед на продавачката.


_________________

Вижте профила на потребителя http://midnight-prowler.tumblr.com/

7 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Сря Юли 13, 2011 9:30 pm

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
С физиономия, която подсказваше, че без никаква милост щях да превърна продавачката в жаба, оставих книгата на рафта и с Нина излязохме от книжарницата.
- Имам две копия от тази книга, ще ти дам едното. - заявих и се ухилих на доволното й изражение. - Повярвай, братовчедке, имам копия от всички магьоснически книги и съм ги взела с мен, така че можеш да четеш каквото си поискаш. - потърках ръце, което означаваше, че злорадствах.
Вървяхме дълго, без да си говорим, което ми позволи да преосмисля нещата. Така, срещнах братовчедка си, която преди това не знаех че съществува, след няколко седмици започвахме училище, но вече можехме да се настаним и да живеем там, докато започне учебната година. Естествено и през учебната година училището Николас Фламел щеше да бъде нашия дом.
Внезапно ми хрумна нещо.
- Хей, искаш ли, ако бъдем в едни и същи домове, да сме в една стая? - попитах и зачаках да ми отговори.


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

8 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Чет Юли 14, 2011 5:29 pm

Evangeline Northman ♥

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- Разбира се. - отвърнах.
Щеше да е идеално, ако се окажехме в един дом. Не че имах проблеми със сприятеляването, дори и да не бяхме, щях да си намеря приятели на секундата. Въпросът беше, че Неси ми е братовчедка, и очевидно имахме много общи неща.
Сетих се за нещо и издърпах ластика от косата ми, разтърсвяйки я лекичко. Прокарах пръсти през нея за да разплета заплелите се кичури. Замислих се за секунда и затворих очи, концентрирайки се. В същия момент косата ми се скъси с няколко сантиметра и придоби малко повече обем. Явно сутрина пред огледалото съм попрекалила с готик-вида.
- Аз съм разпределена във Фламел, ами ти? - обърнах се към Неси.


_________________

Вижте профила на потребителя http://midnight-prowler.tumblr.com/

9 Re: Книжарница "Ардеж и Лимож" on Чет Юли 14, 2011 8:09 pm

Нериса Ланистър

avatar
Админ, Първи курс
Админ, Първи курс
- Казах ти вече, в Сатие съм, но лесно мога да уредя да съм във Фламел. - замислих се. Не обичах да използвам мястото на семейството ми в обществото, но този път се налагаше, за да бъда при братовчедка ми.
Тогава забелязах промяната в косата на Нина.
- Ти си метармофаг? - тя кимна потвърдително. - Аз също. - за да го докажа затворих очи и се концентрирах.
Усетих как косата ми се изправи и отворих очи.
- Мога да променя всичко по себе си. - заявих гордо и погледнах братовчедка си. Тя ме гледаше усмихнато. Явно се радваше, че и двете сме метаморфази.

Отново замълчахме, благодарение на което можех да обмисля факта, че с Нина можем да се окажем доста еднакви.
- Искаш ли да отидем някъде другаде? - попитах Ева. Тя се съгласи и ние продължихме да вървим.


_________________
Sakura’s softly float down,
Touching the ground with a whisper.
Like the sound of a dove.
Who knows the turns of love.

Though it's the last breath of air.
That comes from summer.
Beauty enhances the land,
I hear the ticking of sand.
Warmth disappears soon after,
Stolen by a thief in the night
The hand of winter has taken over.
You can't even see a clover.

I look over the snow covered fields,
Thinking how it will look,
When the hum of love
Sounds again.
Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите